Старобългарски речник
поклонт 
поклонт -поклонѭ -поклонш св Сведа, наведа, приклоня поклоньшамъ лце на ꙁемлѭ. рѣсте къ нмъ М Лк 24.5 З А ра нꙑнѣ прꙁьрѣт. на раба твоего сего. поклоньшааго тебѣ главѫ своѭ СЕ 28b 14 Срв. СЕ42b 23 поклон тебѣ главѫ своѭ СЕ 43а 6—7 глаⷡ҇ наⷲ҇ гю поклоⷩ҇ СЕ 8а 4 Срв. СЕ94b 20 СЕ100b 15 поклонт колѣнѣ τίϑημι τὰ γόνατα [вар. προσπίπτω κάτω] Коленича поклонь колѣнѣ молѣаше сѧ М Лк 22.41 З дⷺ҇. рееⷮ҇. гю поⷨ҇лмъⷭ҇.  поклонⷮ҇ колѣнѣ в҃ СЕ 93а 10 Изч М З А СЕ Гр κλίνω Нвб поклоня [се], покланям [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР поклонвам [се] диал ДА