Старобългарски речник
покланꙗт сѧ 
покланꙗт сѧ -покланꙗѭ сѧ -покланꙗш сѧ несв 1. Правя поклон, покланям се покланѣетъⷭ҇ до ꙁемⷧ҇ѧ прⷣ҇ѣ стъⷨ҇і олътаремь СЕ 96а 4—5 гі вьндѫ въ (х)рамъ тво. (по)кланѣѭ сѧ къ цркв стѣ тв(ое) СС Iа 3—4 2. Покланям се като израз на богопочитание, на религиозен култ крстѹ твоемꙋ покланѣемъ сѧ Е 30б 8 Срв. Е32б 16 въꙁносїте гѣ ба нашего.  пкⷪ҇ланѣте сѧ Е 32б 8—9 поклан҄ꙗмъ сꙙ троц дꙿносѫштьнѣ С 59.22—23 аꙁъ поклан҄ѣѭ сꙙ стнꙿнѹѹмѹ богѹ С 115.15—16 бѣсомъ не поклан҄ѣвѣ сꙙ.  богомъ твомъ не слѹжвѣ С 12.20 капштѹ ꙁлатѹ не покланꙗмъ сꙙ С 129.16 покланꙗта сꙙ слъньцѹ.  огню С 257.14—15 сего рад бо мꙑ не вдꙙште ха покланꙗмъ сꙙ мѹ С 499.7—8 покланꙗѭще сѧ м мн οἱ προσκυνοῦντες Тези, които се покланят; поклонниците ꙇбо отцъ тацѣхъ штетъ покланѣѭштхъ сѧ емѹ М Йо 4.23 3. Изразявам почит с поклон прѣгꙑбаѭште колѣна. покланѣахѫ сѧ емѹ А Мк 15.19 СК ѡ дшевьнѣ ꙇ тѣлесънѣ. прсно покланѣт сѧ СЕ 61а 5 прстѫпаѭште на колѣнѹ покланꙗахѫ сꙙ мѹ С 484.13 Приветствам почтително с поклон, кланям се. въшъдъ къ прѣподобьнѹѹмѹ вь клѣть. покланꙗаше сꙙ мѹ С 205.3 шъдъша къ прѣподобьнѹѹмѹ покланꙗста сꙙ мѹ С 205.22 М А СК Е СС СЕ К С Гр προσκυνέω γονυπετέω ποιέω μετάνοιαν ὑποκλίνομαι Нвб покланям се, поклоня се ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА