Старобългарски речник
покланꙗт 
покланꙗт -покланꙗѭ -покланꙗш несв Правя поклон, покланям се прѣгꙑбаѭште колѣна. поклан҄ѣахѫ емѹ З Мк 15.19 Прич. сег. страд. като прил. покланꙗмъ προσκυνητός Който е обект на религиозна почит, на поклонение по поклон҄ен прѣстааго  покланꙗмааго кръста С 185.26—27 покланꙗт колѣнѣ [колѣна] τὰ γόνατα κλίνω Коленича покланѣѭще колѣна въ мрѣ. гю помолмъ сѧ СЕ 59b 19 Образно. тѣмь же прпадаѭ т. покланѣѩ колѣнѣ срца моего СЕ 79а 9—10 покланꙗмъ [бꙑт] προσκυνέομαι За светец — почитан съм, обект съм на религиозна почит ътомъ же стъ кънꙙꙁ. покланꙗмъ же сттел҄ С 219.30 З СЕ С Гр προσκυνέω Вж. при покланꙗт сѧ Нвб