Старобългарски речник
покланꙗнь 
покланꙗнь -ꙗ ср 1. Поклонение, благоговейна почит, почитане цѣлованⷷ҇  покланѣне вергаⷨ стаго апла петра А 141а 15 2. Религиозна почит, богопочитание, поклонение есть  дръжава. ꙇ покланѣне ... прѣстѹмѹ оцю  снѹ СЕ 95b 24 прм. отъ вꙿсѣхъ покланѣне СЕ 13а 7 томѹ подобаетъ вꙿсѣ слава. есть  покланѣне СЕ 71а 18 Срв. С124.3—4 С168.22 С243.23 С302.27 хрстосѹ  богѹ нашемѹ слава  покланꙗн С 427.20 покланꙗнь прмат προσκυνέομαι Обект съм на поклонение, почитание слъньце стꙑдѣаше сѧ. покланѣнье пріемлѧ К 10а 18  вьсѣм слам агг҄ельскам покланꙗнь премьѧ С 482.1 А СЕ К С Гр προσκύνησις покланꙗн покланꙗне Нвб покланяне ВА НГер ЕтМл АР