Старобългарски речник
покаꙗнь 
покаꙗнь -ꙗ ср Покаяние, покайване, разкаяние, признаване на греховете не прдъ бо праведьнкъ прꙁъватъ. нъ грѣшънкꙑ на покаане М Мт 9.13 А, СК. Срв.Мк 2.17 М, З, А, СК;Лк 5.32 М, З, А;С 356.5 сътворте ѹбо плодꙑ достонꙑ покааню М Лк 3.8 З, А, СК.Срв. Мт 3.8А ѣко тако радостъ бѫдетъ на нбсе. о едномъ грѣшънцѣ каѭшт сѧ. неже о девѧт десѧтъ  девѧт праведънцѣхъ же не трѣбѹѭтъ покаанѣ М Лк 15.7 З проповѣдат сѧ въ імѧ его покааню М Лк 24.46 Срв.Лк 24.47 З А то сътвормъ. не на покаꙗн нъ на ꙁълодѣꙗн С 388.9 отъ покааньꙗ къ хсѹ сꙙ прведе С 518.2 Образно. не съкрꙑ блаженъ петръ цѣлъбꙑ покаанꙗ С 362.13 Стесн. църк.Тайнството изповед, покаяние. ѧдо. нꙑнѣ обновт сѧ хощеш. естънꙑмь покаанемь СЕ 66b 5—6 пае же вꙿсего стово естъ покаане СЕ 70а 4—5 да  аꙁъ ... достоно покаане мѣт могѫ СЕ 72b 2 гі бже. прꙁꙑваѩ праведьнкꙑ на стъбѫ ... тꙑ прꙇм покаане. ꙇ сповѣдане рабѹ твоемѹ семѹ СЕ 74а 14—15 М З А СК Б СС СЕ С Р Гр μετάνοια τὸ μετανοεῖν κατάνοιξις τὸ δικαιῶσαι покаꙗн покаан покаане покаані покаань Нвб покаяние остар ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР