Старобългарски речник
покаꙗньнъ 
покаꙗньнъ -ꙑ прил Покаян, който се отнася до покаяние тако  покаанънꙑ постъ. нъ малѣ авлѣетъ сѧ прскръбенъ. нъ вь вѣкꙑ радостьнꙑѩ плодꙑ подаетъ СЕ 69b 7—8 Изч СЕ покаанънъ Нвб Срв покаян НГер ЕтМл БТР АР