Старобългарски речник
покаꙗꙁньнъ 
покаꙗꙁньнъ -ꙑ прил Който се отнася до покаяние, разкаяние; покаян [образно] н раста вьꙁскат покаꙗꙁньнꙑѧ готовꙑ цѣльбꙑ. нъ сь непрꙗꙁнномъ покаꙁанмъ погꙑбоста С 362.15—16 Изч С Гр μετανοητικός Нвб Срв покаян