Старобългарски речник
покаꙁатII 
покаꙁат -покаꙁаѭ -покаꙁаш несв св Наказвам, налагам наказание покаꙁавъ ѹбо отъпѹштѫ  М Лк 23.16 З. Срв.Лк 23.22 М З гі не ѣростіѭ твоеѭ обліі мне. ні гнѣвомъ твоімъ покаж мене СП 6.2 Срв. СП37.2 СЕ27b 12 СЕ76а 3 въ обліенхъ о беꙁаконеньі покаꙁалъ есі вка СП 38.12 покаꙁаѩ покаꙁа мѩ гь. ї съмрът не прѣдастъ мене СП 117.18 ꙁане егоже любтъ гь покаꙁаетъ СЕ 88b 20 тꙑ бо ес бъ нашъ. покаꙁаѩ не ѹмръщвѣѩ СЕ 25а 13—14 М З СП СЕ Гр παιδεύω Нвб показвам [се], покажа [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА