Старобългарски речник
покадт 
покадт -покаждѫ -покадш св Покадя, опуша с благовонна смола, прекадя бꙑстъ же слѹжѧштѹ емѹ. въ нѹ рѣдꙑ своеѩ. прѣдъ бмъ. по обꙑаю ерескѹмѹ. клю сѧ емѹ покадт въшедъшю въ црквъ гнѭ М Лк 1.9 З А пⷫ҇о ... покадⷮ҇ же ѡлътаⷬ҇.  глⷮ҇е мⷧо с҇ⷿ СЕ 42а 7 Изч М З А СЕ Гр ϑυμιάω Нвб покадя ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА