Старобългарски речник
потII 
пот -поѭ -пош несв Давам някому да пие, напоявам, напойвам оцьта напонъ бꙑстъ.  не полъ въ того мѣсто горесть С 474.9 Изч С Нвб поя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Поище МИ ЙЗах,Кюст.кр Поянѝца МИ ЙЗах,Кюст