Старобългарски речник
поскат
поскат
-поскѫ
св
пощѫ
-пощеш
Потърся, подиря някого или нещо
поштете мене не обрѧштете
М
Йо 7.34
З
съкаж м кого ловѣка съгрѣшвꙿша. въ тьмнцѫ (въ тьмнцѫ) въвръженѹ бꙑвъшѹ ... не поштетъ л самъ ходатаꙗ себѣ
С
361.18
вса съкрѹшвꙿше. вьсьде поскавъше нсоже обрѣтъше
С
557.27
Изч
М
З
С
Гр
ζητέω
Нвб
Срв
искам, ища ’търся’
остар
ОА
ВА
РБЕ