Старобългарски речник
помат 
помат -помлѭ -помл҄еш несв св 1. Поемам, вземам нещо в ръка помл҄ꙙ масло отъ канꙿдла. маꙁааше мѹ вьсе тѣло С 567.11 2. Взема, отведа някого със себе си тъгда дъва бѫдете на селѣ. еднъ поемлѭтъ. а дрѹгꙑ оставлѣатъ сѧ М Мт 24.40 З, А, СК. Срв.Лк 17.35 М;Лк 17.36 З дьвѣ мелѭщ въ жрънъвахъ. една поемлетъ сѧ  една оставлѣатъ сѧ М Мт 24.41 З, А. Срв.Лк 17.35 М З въ тѫ ношть бѫдете дъва на лож едномь. еднъ поемлѭтъ а дрѹгꙑ оставлѣѭтъ М Лк 17.34 З 3. Оженя се, взема за жена же подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбꙑ твортъ М Мт 5.32 З 4. Упрекна[вам], обвиня[вам], изоблича[вам] някого въ оно. помаш ісѹ фарсеі скꙋшаѭще  глѫще. аще естъ достоно пѹстт женѫ сѭ. на всакѫ внѫ СК Мт 19.3 помашꙙ ісѹ фарсеі скꙋшаѭще  глѫще ѡ наане мъ дръꙁнѫвъ. отъвѣштат хоштеш. наватомъ помꙿмъ С 360.29—30 кꙿто помьтъ враев трѹждаѭштѹ сꙙ С 361.4 плѣньнкꙑ помат ἀνδραποδίζω Вземам в плен, пленявам де на аравѭ ...  несьвѣдам помл҄ꙙ плѣннкꙑ С 291.30 помат сѧ Изч М З А СК С Гр παραλαμβάνω γαμέω ἐγκαλέω προσέρχομαι Нвб поемам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР поимам остар диал ДА