Старобългарски речник
поꙁьрѣт 
поꙁьрѣт -поꙁьрѭ -поꙁьрш св 1. Прен. Почувствам, изпитам неправьдѫ аще поꙁърѣахъ въ срдці моемъ СП 65.18 2. Прен. Погледна равнодушно, оставя без внимание, пренебрегна ав же вь немь оѭ ѫтробѫ.  н въ едноже поꙁьр его СЕ 83а 24 Оставя, допусна, позволя. нъ і поꙁьрѧштѧѩ хъ кънѧꙁѧ таковьсѧѩ бештініцѧ. ꙇ не ѣко подобаетъ покаꙁаѭштіхъ. съ достоѣнѹ емѹ постѹ. въ раꙁліенье прокленьше въ вѣънꙑ огнь К 2а 24 пон҄еже ѧꙁꙑкъ мже съподобьн бꙑхомъ. пльт въкꙋст господьскꙑ. того поꙁьрмꙑ (погр. вм. поꙁьрмъ, Заимов, Капалдо, с. 225, бел. под линия) дꙗвол҄е бесѣдѹѭшта С 382.11 Изч СП СЕ К С Гр ϑεωρέω περιοράω поꙁърѣт Нвб Ø