Старобългарски речник
поꙁꙑват 
поꙁꙑват -поꙁꙑваѭ -поꙁꙑваш несв Наричам, назовавам тъ днъ отъпадатъ отъ жрѣбꙗ. не сповѣдаатъ съ омѫ г ха ... рабомъ поꙁꙑваатъ владꙑко (!) С 509.21 Изч С Гр ἀποκαλέω Нвб Срв позъва остар Дюв НГер ЕтМл