Старобългарски речник
поꙁъвань 
поꙁъвань -ꙗ ср 1. Призив, повик не бѫд нктоже лхъ поꙁъванꙗ С 319.14 2. Прен. Призвание, мисия аꙁъ съвꙁаньі о г подобьн(ѣ) ходт поꙁъваню мьже поꙁъвасте с ЗЛ Iб 1—2 Изч С ЗЛ Гр κλῆσις поꙁъван Нвб позвание остар ВА Срв позъваване остар НГер ЕтМл позоваване ОА АР