Старобългарски речник
поꙁаконьнъ 
поꙁаконьнъ -ꙑ прил Който се основава на закон, законен ѡ ѹітелю комъ. поꙁаконнѹмѹ. ꙇ похвальнѹмѹ раꙁбоіствѹ К 11b 26 Изч К Гр νόμιμος поꙁаконнъ Нвб Срв законен