Старобългарски речник
поꙁавдѣт 
поꙁавдѣт -поꙁавждѫ -поꙁавдш св Позавидя, възхитя се на нещо, възревнувам да не подражамъ ждовьска ѫродьства. нъ дѣтьскѹ поꙁавдмъ благодареню С 340.21 Изч С Гр ζηλόω Нвб позавидя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР