Старобългарски речник
пожѧт
пожѧт
-пожьнѭ
-пожьн҄еш
св
Пожъна, ожъна [образно]
сѣвъшеї сльꙁам въ радость пожьнѭтъ
СП
125.5
Срв.
С364.17—18
вꙿс бо сѣвъше слъꙁам. радостьно жꙁнь пожьнѭтъ
СЕ
84b 8
л же сѣасте ѡ ждове. того не пожꙙсте
С
388.13
вьсѣꙗ їѡсфъ слъꙁꙑ братолюбьствꙗ. пожꙙ вѣньць цѣсарьствꙗ
С
364.19
Изч
СП
СЕ
С
Гр
ϑερίζω
пожꙙт
Нвб
пожъна
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
пожна
диал
НТ