Старобългарски речник
пожрѣт 
пожрѣт -пожьрѫ -пожьреш св 1. Погълна, изям н да пожьретъ мене ꙁм глѫбнънꙑ С 258.21 не дастъ къ томѹ страшьнъмъ пожрътѹ бьіт ꙁмемь Х IВа 19 обьходтъ бо ꙗко л҄ьвъ рев. щѧ кого пожьретъ Х IIВа 16—17 2. Прен. Поема в себе си, погълна да не потопітъ мене бѹрѣ водьнаѣ. ні пожъретъ мене глѫбіна СП 68.16 Срв. С77.20 ѡтъвръꙁе сѩ ꙁемлѣ.  пожрѣтъ датана СП 105.17 3. Прен. Погубя, унищожа да не рекѫтъ въ сръдъцїхъ свохъ. благо же благо же дш нашеї. нї рекѫтъ пожрѣхомо (!) СП 34.25 прѣжде даже не раꙁѹмѣѭтъ тръньѣ вашего рамѣна. ѣко жівꙑ ї ѣко въ гнѣвъ пожъретъ вꙑ СП 57.10 ѹбо жвъї пожрълі нъї бꙑшѩ СП 123.3 пршедъше же сї мѫж лют. пѹстшꙙ сѧ на стꙑѧ да жвꙑ ѧ пожьрѫтꙿ С 62.22 н ангела благотворва дьꙗвола непъщевавъше пожрът бѫдемъ Х IIВа 14 не ждѣте нъ подвгнѣте сꙙ. ѫжнкꙑ ꙁведѣте ѧже доселѣ пожрѣсте С 467.9—10 Изч СП С Х Гр καταπίνω Нвб Срв пожра остар ВА