Старобългарски речник
подъѩт 
подъѩт -подъмѫ -подъмеш св 1. Подема, вдигна нещо, повдигна вьсь бо корабь моръскъ. кожѧ едноꙙ хобота его подъꙙт не можааше Х IАб 23—24 2. Поема, взема с ръце отъ тоѧ же крьв къждо подъмъ помаꙁаахѫ своꙗ тѣлеса С 51.16 3. Прен. Въздигна, спомогна някой да успее, подема въꙁнесѫ тѩ гі ѣко подъѩлъ мѩ есі СП 29.2 4. Прен. Взема под закрила, подкрепя можеш л подъѩт обрѫенааго раба гнѣ СЕ 83а 8 5. Прен. Понеса, претърпя нещо, изтърпя распѧтꙇ съмръть подъемъ волеѭ. вьскръсе третье день СЕ 67а 23 ꙿто стъ велко рабов тожде подъѧт же  гь С 90.28 подъѧ кръстъ нашего рад съпасенꙗ С 176.10 ꙗко мꙑ хоштемъ. да подъмеш тꙑ то ꙁъло С 259.1—2 трѹдꙑ же  гон҄енꙗ  бѣдꙑ. ѧже подъѧ ꙁа правовѣр С 302.6 пае же какого не подъмемъ мѫенꙗ С 382.9 с ѹбо кротъко подъѧтъ же  пострада. намъ прѣдъщань подаѧ С 482.2 СП СЕ С Х Гр δέχομαι φέρω ὑπολαμβάνω ἀντιστηρίζω ὑπομένω ὑφίσταμαι πάσχω подъꙙт подъет подъѧт Нвб подема, подемам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ