Старобългарски речник
подъстьлат 
подъстьлат -подъстелѭ -подъстел҄еш св Подложа, сложа отдолу под нещо или някого пове(лѣ) же  тръꙁѫбьцꙙ желеꙁнꙑ подъстълат ма С 181.27—28 Постеля, разгъна,разстеля.  прнесошꙙ лкоже бѣаше ѹ н҄его кѹмрь ...  постав ѧ по нѹ. подъстълавъ подъ ногꙑ хъ багърѣнцѫ цѣсарьскѫ С 7.1 Изч С Гр ὑποστρώννυμι στρώννυμι подъстълат Нвб Срв постеля ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР