Старобългарски речник
подъпалт 
подъпалт -подъпалѭ -подъпалш св Подпаля, за да обгоря нещо повелѣ свѣштꙙ въжегъше прнесті ...  подъпалт мѹ рѣво  ребра. доньжде пльть мѹ акꙑ воскъ ... растеетъ сꙙ С 153.1 Изч С Гр τὰς λαμπάδας ὑποτίϑεμαι Нвб подпаля ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА