Старобългарски речник
подънебесьнъ
подънебесьнъ
-ꙑ
прил
Който е под небето, поднебесен, земен
ꙁаклнаѭ тѧ ... подънбсънꙑѩ глѫбнꙑ. ѹдръжавъшмь
СЕ
52b 1
ѣко нѣстъ емѹ брань въ кръв ... къ дховънꙑмъ ꙁълобѣ. подънбснꙑмъ
СЕ
93b 26
Изч
СЕ
Гр
ὁ ὑπὸ [τὸν] οὐρανόν
подънебесънъ
Нвб
поднебесен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
