Старобългарски речник
подъложт 
подъложт -подъложѫ -подъложш св Поставя, подложа отдолу, под нещо повелѣшꙙ прнест съвалъмꙑ мѣдънꙑ.  раждегъше ѧ пае огн҄ѣ. подъложшꙙ подъ обѣ паꙁѹсѣ С 263.30 подъ ноꙃѣ подъложт a) Стъпча, унищожа ꙇ подъложлъ ѭ ес. подъ ноꙁѣ тво СЕ 35b 4 b) ἐκποδὼν ποιέω Пренебрегна, подмина, оставя без внимание їѡсфъ. цръ сꙑ вьсѣмъ егуптомъ ... не обнаж меа. н въ тьмнц ꙁатвор ... н ранꙑ дастъ ... вьсе то подъ ноꙁѣ подъложвъ ... внꙑ скааше како сꙙ бꙑ съ братѭ поꙁналъ С 367.22—23 Изч СЕ С Гр ὑποτίϑημι Нвб подложа ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА