Старобългарски речник
подъклонт 
подъклонт -подъклонѭ -подъклонш св главѫ подъклонт τὴν κεφαλὴν κλίνω, τὴν κεφαλὴν κατακλίνω Прибера се, подслоня се, намеря убежище лс ѣꙁвнꙑ мѫтъ ... а снъ лвскꙑ не матъ къде главꙑ подъклонт М Мт 8.20 З, А, СК. Срв.Лк 9.58 М, З, А, СК;К 6а 24 С416.8 С432.25—26 С454.29—30 Изч М З А СК К С подъклоніт Нвб подклоня остар ВА