Старобългарски речник
подъмат
подъмат
-подъмлѭ
-подъмл҄еш
несв
1. Приемам, получавам, поемам
бже ... цѣл рѫцѣ его. отъ одръжѧѩ болѣꙁн. да радостѭ радѹетъ сѧ. подъемⷧѧ ма. прѣстое тѣло твое
СЕ
31а 13
подъмлѧ
м
ед
a) ὁ δεχόμενος, ἀνάδοχος [вар. διάδοχος]
Приемащият косите при обреда подстригване на дете
а подъемѭⷧ҇щюмѹ. дажд ꙇ томѹ благословене
СЕ
7а 18
блгв кѹпъно съ подъемⷧѭщмь власꙑ его
СЕ
7b 22—23
b) Приемащият косите при обреда подстригване на монах; духовен отец
прведѫтъ гѹмена. поⷣ҇емл҄ѭщааⷢ҇ влаⷭ҇. хотѧщааⷢ҇ сѧ пострѣщ
СЕ
82а 4
Срв.
СЕ83а 7
глеⷮ҇ ерѣ поⷣ҇емлѭщюмѹ влаⷭ҇
СЕ
83а 13
2.
Прен. Подкрепям, давам сила, правя да стане силен
гь подъемлетъ рѫкѫ его
СП
36.24
3.
Прен. Нося, вземам върху себе си, нагърбвам се с нещо
тꙑ повелѣ вь себѣ мѣсто. црквънꙑмъ свѧⷳ҇нкомъ. подъмат тѧготꙑ нашѧ
СЕ
67b 17
4.
Прен. Излагам се, подлагам се [на опасност, риск и под.]
гда же ѹ҄же повѣдано бꙑстъ. беꙁбожьно оно неьство повѣдан. не нарцат ха. аште л то бѣдꙑ подъмат
С
85.8
СП
СЕ
С
Гр
ἀντιστηρίζω
ἐκδέχομαι
подъмат
Нвб
подемам, подема
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
подемна
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
подимам
остар
диал
ДА