Старобългарски речник
подъꙁаконьнъ
подъꙁаконьнъ
-ꙑ
прил
същ
подъꙁаконьн
м
мн
οἱ ὑπὸ νόμον
Тези, които са подвластни на старозаветния закон
богъ бо свого с сꙑна пѹст. рождъшааго сꙙ отъ женꙑ. бꙑвъша подъ ꙁакономъ. да подъꙁаконънꙑѧ скѹптъ
С
416.23—24
Изч
С
подъꙁаконънъ
Нвб
подзаконен
ОА
РБЕ