Старобългарски речник
подрѹгъ 
подрѹгъ -а м 1. Другар, приятел, съратник рабъ тъ обрѣте едного подрꙋгъ свохъ СК Мт 18.28 падъ же подрѹгъ онъ молѣше і гл. потрьп о мнѣ  въꙁдамъ т СК Мт 18.29 вдѣвъше же подрѹꙁ его бꙑваѭщаꙗ. съжалш с ꙁѣло СК Мт 18.31 помловат подрѹга своего СК Мт 18.33 повелѣшꙙ прнест жьꙁл шпьано ... на мѫен стѹю їѡнꙑ  варахса. отълѫвъше ꙗ раꙁно. да не слꙑшта къждо ю въпрашанꙗ подрѹга с С 258.19  подрѹга с раꙁбонка не решт не вѣдꙑ словесъ ...  поꙁнавъ тѹ аб вьꙁьп. помꙙн мꙙ господ гда прдеш вь цѣсарьств с С 426.26 Образно. сꙑне дꙗвол҄ь. подрѹже огню С 233.9 2. Според християнското схващане — всеки човек по отношение на другите; ближен, ближният вьꙁлюбш подрѹга своего З Мк 12.31 Срв.Мт 5.43 З;Лк 10.27 З Изч З СК С Гр σύνδουλος ὁ ἕτερος ὁ σύντροφος ὁ πλησίον подрꙋгъ Нвб подруг, подруга диал ОА НГер ЕтМл РБЕ РРОДД