Старобългарски речник

подражьнкъ

подражьнкъ -а м Сподвижник, последовател, подражател отде юда.  вьнде ꙁа н҄ь матѳꙗ. подражнкъ бꙑстъ паулов С 94.5 Изч С Гр μιμητής подражнкъ Нвб Срв подражател ОА ВА ЕтМл БТР РБЕ