Старобългарски речник
подобат 
подобат -подобаѭ -подобаш несв 1. Само 3л. ед. безл. Трябва, нужно е, следва, редно е да се направи нещо не подобаше л  тебѣ помловат клеврѣта твоего. ѣко  аꙁъ тѧ помловахъ М Мт 18.33 ЗI А ꙇ въ вьсѣхъ ѩꙁꙑцѣхъ. подобаатъ прѣжде проповѣдат сѧ евнћлю М Мк 13.10 З глааше же  пртъѫ къ нмъ. како подобаатъ въсегда молт сѧ М Лк 18.1 З ѣкоже мос вьꙁнесе ꙁмѭ въ пѹстꙑн. тако подобаатъ сѧ въꙁнест сꙑнѹ лвскѹмѹ М Йо 3.14 А СК нꙑнꙗ тако бо подобаетъ намъ сплънт всакѫ правъдѫ СК Мт 3.15 трѹждаѫщомѹ сѧ дѣлат(е)лю подобаетъ прѣжде отъ плода въкѹст Е 1а 7 подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁѧт абе СЕ 19b 1 рьці м. како подобаше створіті лѹъшъ К 5а 33—34 не подобаетъ ѹенікѹ покаꙁатꙇ К 5b 6—7 повнѫт т сꙙ подобаатъ ꙁакономъ цремъ С 106.6—7 подобааше мѹ покаавъшѹ сꙙ. не лшт сꙙ крьштеньꙗ С 483.15—16 подобаатъ пае простьрѣт слѹхꙑ вашꙙ С 532.28 да колцѣмъ пае подобааше  мьнѣ. ꙗвт въ съповѣдан томь С 545.30 Полага се, подобава на някого нещо, прилича. тебѣ подобаетъ пѣснъ бже въ сонѣ СП 64.2 Срв. Е21а 9—10 Е22б 18 подобаетъ т вꙿсѣка слава СЕ 65а 2 тебѣ бо подобаетъ вꙿсѣ слава СЕ 13а 7—8 Срв. СЕ14b 26 СЕ9а 18 СЕ8а 24 богѹ же подобаатъ слава дръжава.  покланꙗн С 168.21 Срв. С243.22 С302.26 2. Прич. сег. деят. като същ. подобаѭщаꙗ ср мн τὰ πρέποντα Това, което подобава; дължимото да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ СЕ 91b 26 М З А СК Б ЗП О Е СП СЕ К С Р Х Гр δεῖ χρή ὀφείλει πρέπει μέλλει προσήκει δίκαιόν [ἐστιν] Нвб подобавам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР