Старобългарски речник
подвжьнъ
подвжьнъ
-ꙑ
прил
1. Усърден, прилежен, старателен, ревностен
прѣподобьнꙑ еппъ доде мѣста того. съ всѣмъ клросомъ съ подвжьнꙑм облашм
С
532.5
2.
Като същ.
подвжьн
м
мн
Приближените, близките, сподвижниците [на някого]
прꙁъвавъ ѹала боъстваго попа. покаꙁавъ мѹ ꙁѣло отъ подвжънꙑхъ мѹ. наслꙗма отъ дха нестааго
С
564.10
Изч
С
Гр
σπουδαῖος
подвжънъ
Нвб
Срв
подвижен
’който бързо, лесно се движи’
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ