Старобългарски речник
подвжьнкъ
подвжьнкъ
-а
м
1. Борец, радетел, поборник
в҄сего трѣꙁвенѣ. подвжънка ав
СЕ
100а 17
додошꙙ новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ
С
57.16—17
2. Съюзник, съратник; сподвижник
да ... бѫдетъ ... мѫжъствѹ подвжънкъ
СЕ
92b 19
Изч
СЕ
С
Гр
ἀγωνιστής
συναγωνιστής
подвжънкъ
Нвб
подвижник
остар
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
Срв
[с]подвижник