Старобългарски речник
подвжат сѧ
подвжат сѧ
-подвжѫ сѧ
-подвжш сѧ
св
1. Разклатя се, раздвижа се, поклатя се
да подвіжѩтъ сѩ вьсѣ основаніѣ ꙁемⷧѩ
СП
81.5
облѣе сѩ гь вь сілѫ прѣпоѣса сѩ. їбо ѹтвръді ѹселенѫѭ. ѣже не подвіжітъ сѩ
СП
92.1
надѣѭштеї сѩ на гѣ ѣко гора сонъ. не подвіжтъ сѩ въ вѣкъ жвъї въ їмлѣ
СП
124.1
осънованьнѣ горъ съмѩсѩ сѩ. і подвіжа сѩ
СП
17.8
сътрѩсе ꙁемлѭ і съмѩте ѭ. ї сцѣлі съкрѹшенъѣ еѩ ѣко подвіжа сѩ
СП
59.4
Образно.
ꙇ слꙑ ѩже сѫтъ на нбсхъ подвжѧтъ сѧ
М
Мк 13.25
З
Разтреперя се, разтреса се.
відѣ і подвіжа сѩ ꙁемлѣ
СП
96.4
подвіжа сѩ ї трепетьна бꙑстъ ꙁемлѣ
СП
76.19
гь вьцѣсрі сѩ да гнѣваѭтъ сѩ люде. сѣдѩі на хіровімѣ да подвіжітъ сѩ ꙁемлѣ
СП
98.1
Срв.
Е32а 14
отъ лца гнѣ подвіжа сѩ ꙁемлѣ
СП
113.7
2. Подхлъзна се, стъпя неустойчиво
вънегда подвіжасте сѩ ноѕѣ мо на мѩ вельрѣевшѩ
СП
37.17
мнѣ же мала не подвіжасте сѩ ноѕі
СП
72.2
аште глахъ подвіжа сѩ нога моѣ
СП
93.18
3.
Прен. Разколебая се, започна да се съмнявам
ѣко цсрь (!) ѹпъва (!) на гѣ. і мілостъѭ вꙑшънѣго не подвіжітътъ
(погр. вм. подвіжітъ, Север., с. 24, бел. под линия)
сѩ
СП
20.8
аꙁъ же рѣхъ въ обільі моемь(емь) не подвіжѫ сѩ вь вѣкъ
СП
29.7
рее бо въ сръдъці своімъ. не подвіжѫ сѩ отъ рода въ родъ бе ꙁъла
СП
9.27
ѣко вь вѣкъ не подвіжтъ сѩ. въ памѩть вѣънѫ бѫдетъ праведьнкъ
СП
111.6
Поколебая се, обезсърча се.
їбо тъ бъ моі сплъ моі. ꙁастѫпьнікъ моі не подвжѫ сѩ пае
СП
61.3
4.
Прен. Разтреперя се от страх, смутя се
да ѹбоітъ сѩ гѣ вьсѣ ꙁемлѣ. ѡть него же подвіжѩтъ сѩ жівѫштеі по ѹселенѣі
СП
32.8
съмѩсѩ сѩ подвжашѩ сѩ трепетъ пріѩтъ ѩ
СП
47.6
ѹтвръді сѩ срце его не подвіжітъ сѩ. доїждеже воꙁьртъ на врагꙑ своѩ
СП
111.8
5.
Прен. Възликувам, възтържествувам
въсклікнѣте прѣдъ црмь гмь. да подвіжітъ сѩ море їсплъненего
СП
97.7
Срв.
СП95.11
М
З
Е
СП
С
Гр
σαλεύομαι
δονέομαι
φοβέομαι
подвіжат сѩ
Нвб
подвижа се, подвижвам се
ОА
ВА
БТР
АР
РБЕ