Старобългарски речник
подвгъ 
подвгъ -а м 1. Борба, изпитание, трудност подвгъ бо  брань стъ нꙑнꙗшьн҄е жть С 497.2 етꙑре десꙙте вьндохомъ въ подвгъ сь С 92.4 велкааго подвга побѣдвъ. проде тѣснꙑмі двьрьм. на шрокъ  велкъ свѣтъ С 142.2 дрѹꙁ же пакꙑ въ подвгъ вьлѣꙁъше ... вь срѣдѫ страданꙗ отъвръгошꙙ сꙙ С 85.22  како же оть н҄его прѣданꙑхꙿ мѹ. болюбвꙑхъ дѣлъ ставьꙗѧ. нъ подвга мѹ н днъ отъ ꙁвѣр ставъꙗше н дꙿного С 548.22 обꙑкла бо сѫтꙿ потаньꙗ ...  подвꙁат творꙙштмъ ѧ. ставьꙗт же  не дат мъ подвга отъ свохъ обꙑа С 544.1 2. Напрежение, вътрешна борба ꙇ бꙑвъ въ подвѕѣ. прлежьнѣе молѣаше сѧ М Лк 22.44 З А СК Усилие, стремеж. въ шесто на десꙙте лѣто ... многъ подвгъ. трѹдъ же  поспѣшень полагаѭштѹ. ꙗко да богомъ прѣдано ... рошрт слово С 535.2 3. Телесно и духовно усъвършенстване, богоугодно дело ѹготовт сѧ отъселѣ. (!) не на поко ... нъ на подвгъ дховънъꙶ- СЕ 90а 18—19 тѣмьже не порабощамъ сѧ. рѣвънꙑмъ похотемъ. нъ дшевънꙑѩ подвгꙑ. ꙇ плодꙑ сътѧжмъ СЕ 69а 22 къ просвѣштеню твого роꙁмꙑшлꙗꙗ. ѡ болюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ. положхъ скоростѭ съконьат С 543.15—16 дного го оставт мѫжаѭшта сꙙ.  крѣпꙙшта въ благꙑѧ дѣтѣл подвꙁѣхъ С 548.13—14 нагꙑ подвгъ οἱ γυμνικοὶ ἀγῶνες Атлетическо състезание, спортна борба не вдш л вь наꙁѣꙿмъ подвꙁѣ. како много творꙙтъ сво прлежанꙿ С 497.6 М З А СК СЕ С Гр ἀγών ἀγωνία στάδιον Нвб подвиг ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР РБЕ