Старобългарски речник
подарꙗт 
подарꙗт -подарꙗѭ -подарꙗш несв подарꙗт трѣбам ϑεραπέυω ϑυσιάζων Принасям жертва, извършвам жертвоприношение страшенъ кꙿто мꙿнꙙ сꙙ ратꙿнкъ мъ сꙑ  гѹбтел҄ь. мѹже  подараахѫ трѣбам. не на ѹспѣхъ С 35.26 Изч С подарат Нвб подарявам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА