Старобългарски речник
подадтел҄ь 
подадтел҄ь -ꙗ м За Бога — дарител, създател, творец сътрьпѣ пострадат пльтьѭ. подадтел҄ь нашего жвота С 480.14 Изч С Гр χορηγός Нвб Срв подател ’за Бог — създател, творец’ остар ОА ВА БТР АР РБЕ