Старобългарски речник
подавлꙗт
подавлꙗт
-подавлꙗѭ
-подавлꙗш
несв
Задушавам, потискам, подавям [прен.]
льсть бгатъства подавлѣетъ е
М
Мт 13.22
З
о прохъ похот въходѧштѧ. подавлѣѭтъ слово
М
Мк 4.19
З
сластьм жтескꙑм ходѧще подавлѣѭтъ сѧ
М
Лк 8.14
З
А
подавлꙗт
сѧ
Изч
М
З
А
Гр
συμπνίγω
Нвб
Срв
подавлявам
остар
ВА
подавям
ВА
НТ
РБЕ