Старобългарски речник
подавт 
подавт -подавлѭ -подавш св Не дам възможност на растение да израсте, заглуша, задуша ꙇ въꙁдрасте тръне  подав е М Лк 8.7 З, А, СК. Срв.Мт 13.7 М, З;Мк 4.7 Изч М З А СК Гр ἀποπνίγω συμπνίγω Нвб Срв подавя ВА НТ РБЕ