Старобългарски речник
подават 
подават -подаваѭ -подаваш несв 1. Давам някому нещо, снабдявам с нещо гі бже ... сътворе нбо  ꙁемⷧ҇ѭ ... подаваѩ сѣмѧ сѣѭщюмѹ СЕ 12b 8—9 Образно. ав же вь немь оѭ ѫтробѫ.  н въ едноже поꙁьр его. нъ  накаꙁанемь на къжъдо день ѹтвръждаѩ его. ꙇ тѣлесънаа трѣбованѣ обло подава СЕ 83b 3 2. В съчет. с някои същ. означава действие със значението на съответното съществително нъ  ште бо  то прмꙑшл҄ено бꙑстъ. бан҄ѣ блꙁъ. скорѫ помошть прбѣгаѭштмъ подаваѭшт С 92.22 ꙗкоже жрьтва жва благопрѧтъна тебѣ ... добро прношен ... с словеса ѹтѣшьнаꙗ. подаваѭште дрѹгъ дрѹгѹ.  дрѹгъ дрѹга поѹштаѭште. ꙗкоже се страждѫ на рат творꙙште. ношть проваждаахѫ С 91.27—28 Изч СЕ С Гр ἐπιχορηγέω ἐπαγγέλλομαι ἐνδίδωμι Нвб Срв подавам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА