Старобългарски речник
погꙑбѣльнъ
погꙑбѣльнъ
-ꙑ
прил
Който носи гибел, който е изпълнен с грях; гибелен
ѹполъ ес. вꙿсѧ ненавдѧщѧѩ тебѣ. весь же дхъ непрнъ. ꙇ вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ квасънѫѭ. квасомь не сплъненомь. погꙑбѣльнꙑмь
СЕ
42b 20
сꙑнъ погꙑбѣльнꙑ
ὁ υἱὸς τῆς ἀπωλείας
Обреченият на гибел, Юда Искариотски
нктоже отъ нхъ не погꙑбе. ткъмо [!] снъ погꙑбѣлънꙑ
М
Йо 17.12
А,
СК108а 1
Изч
М
А
СК
СЕ
погꙑбѣлънъ
погъбѣльнъ
Нвб
погибелен
остар
ВА
РБЕ
Срв
гибелен