Старобългарски речник
погꙑбѣль
погꙑбѣль
-
ж
Погибел, грехопадение, гибел
еда повѣстъ къто ... рѣснотѫ твоѭ въ погꙑбѣл
СП
87.12
дꙗволъ ... сътвор погꙑбѣль ма
С
9.11
въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ
С
526.1
акꙑ дѣтштъ отъ дьꙗвола ꙁапꙙтъ въ послѣдьнѫѭ погꙑбѣль сьндохъ
С
525.1
погрѫжаѭтъ ловѣкꙑ въ погꙑбѣл҄ь
С
158.24—25
сꙑнъ погꙑбѣл
ὁ υἱὸς τῆς ἀπωλείας
Обреченият на гибел, Юда Искариотски
нктоже отъ нхъ не погꙑбе. тъкмо снъ погꙑбѣл
СК
Йо 17.12
СК
СП
С
Гр
ἀπώλεια
ἡ ὀλέϑριος πτῶσις
Нвб
погибел
остар
ОА
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ