Старобългарски речник
погрѫꙁт 
погрѫꙁт -погрѫжѫ -погрѫꙁш св Потопя, направя някой или нещо да потъне във вода ѹнѣе емѹ естъ да повѣсꙙтъ жръновъ на въ его осьльскꙑ.  погрѹꙁꙙтъ въ пѫнѣ морьстѣ ЗП Мт 18.6 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь ... мѫтелѣ ꙇ воѩ на ба воюѭщѧ. вь вѣкꙑ влънам погрѫжъшемъ СЕ 52b 14—15 Образно. радѹ сꙙ погрѫжьшꙗ вь рѣвѣ сьмрьть матерьн҄ѫ С 251.13—14 се рабьꙗ ꙁавст потопъ погрѫꙁт не може. нъ їс слоѭ дѹха погрѫꙁ въ стоьнцѣхъ кръштеніꙗ С 400.25, 26 Изч ЗП СЕ С Гр καταχώννυμι καταποντίζω βυϑίζω погрѹꙁт Нвб погрузя [се] остар ВА РБЕ