Старобългарски речник
погрѫжат 
погрѫжат -погрѫжаѭ -погрѫжаш несв Потапям дълбоко, правя да затъне [образно] трѣбѹтъ непоспѣшънъ жрътвъ. ѧже погрѫжаѭтъ ловѣкꙑ въ погꙑбѣл҄ь С 158.24 Изч С Нвб погружавам, погрузявам [се] книж остар ОА ВА РРОДД РБЕ