Старобългарски речник
погрѧꙁнѫт 
погрѧꙁнѫт -погрѧꙁнѫ -погрѧꙁнеш св 1. Потъна, пропадна под повърхността на водата влънꙑ же вьлвахѫ сѧ въ ладѭ. ѣко юже погрѧꙁнѫт хотѣаше М Мк 4.37 З тѣло окаанааго тѹ аб погрꙙꙁе. а схъ добрꙑхъ мѫенкъ тѣлеса. акꙑ кораб връхѹ плаваахѫ С 66.22—23 2. Впия се, забия се дълбоко повелѣшꙙ прнест трьст.  расцѣпвъше на дьво обложт по пльт мѹ.  кръвѭ обꙙꙁавъше сътꙙгнѫт. доньдеже погрꙙꙁнетъ трьсте въ пльт его С 270.8 Изч М З С Гр γεμίζομαι τῷ βυϑῷ καταδικάζομαι χόομαι погрꙙꙁнѫт Нвб Ø