Старобългарски речник
погрет 
погрет -погребѫ -погребеш св 1. Заровя, закопая нещо въложвъ вь тр десꙙт кръагъ ... погребъ вь свомъ домѹ С 45.11 сего камене же мамъ на ногѹ. хоштѫ вамꙿ да погребете съ момъ тѣломъ С 154.26 2. Погреба, положа мъртвец в гроб повел м прѣжде т. ꙇ погрет отца моего М Мт 8.21 З, А, СК. Срв.Лк 9.59 М З А СК остав мрътвꙑѩ погрет своѩ мрътвъцѧ М Мт 8.22 З, А, СК. Срв.Лк 9.60 М З А СК ѹмьрѣтъ же  богатꙑ  погрѣсѧ  М Лк 16.22А крьстꙗн въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю.  погребошꙙ С 15.11 подоба вѣроват ꙗко ѹмьрѣ.  ꙗко погребенъ бꙑстъ С 439.26—27 даждъ м сего мрьтвааго да погребѫ С 455.12—13 тако  тꙑ въꙁлѣꙁъ въ водѫ.  обраꙁъмь етеромь въ водѣ погребенъ. ꙗко же  онъ въ камене Х IВб 11 М З А СК С Х КН Гр καταχόω συνϑάπτω κατατίϑημι ϑάπτω ἐνϑάπτω ἐνϑαφιάζω Нвб погреба ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА