Старобългарски речник
погладт 
погладт -поглаждѫ -погладш св 1. Погладя, погаля поглад пръстомь о его СЕ 33b 11 2. Утъпча, загладя чрез тъпчене стънѫ ѩ ѣко прахъ прѣдъ ліцемъ вѣтра. ѣко бренье пѫті поглаждѫ ѩ СП 17.43 3. Прен. Залича, простя, опростя вдѣхомъ мѹ рѫцѣ маже съкрѹш сьмрьть. вь н҄еюже прѧ острость гвоꙁднѫѭ.  ловѣьскꙑѧ грѣхꙑ поглад С 499.27 Изч СП СЕ С Гр ἐξαλείφω λεαίνω Нвб погладя ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР РБЕ