Старобългарски речник

погаст

погаст -погашѫ -погасш св Погася огън, потуша молтвоѭ ... пламꙑ огн҄ьнꙑ погасвъ С 565.29 Изч С Нвб погася ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА