Старобългарски речник
поганꙗт 
поганꙗт -поганꙗѭ -поганꙗш несв Гоня, преследвам бѫд пѫть іхъ тъма і плъꙁокъ.  аⱔглъ гнь поганѣѩ  СП 34.6 Изч СП Гр καταδιώκω Нвб погонвам, погоня диал НТ НГер ЕтМл АР РБЕ ДА