Старобългарски речник
поганьскъ 
поганьскъ -ꙑ прил Езически, нехристиянски, погански покор подъ ногама его. вꙿсѧ поганъскꙑѩ бран СЕ 19а 8 въ врѣмѧ хвьнѣ мѫцѣ прідѫ. еврѣсці. кѹпъно же ꙇ поганьсці. дъва цсрѣ. пілатъ. ꙇ родъ К 13b 7 Срв. С450.15 капшта поганъскаꙗ сьребро  ꙁлато. ѹста мѫтъ  не глагол҄ѫтъ С 104.1 странꙑ поганъскꙑѧ С 535.6—7 вь поганьскъѩ къꙁн юже не ходте Р II 3.37 Образно. мл бгослове прлежно. облакъ поганскъ раꙁорт. просѧ намъ мра Е 36б 12—13 Е СЕ К С Р Гр τῶν ἐϑνῶν ἐϑνικός ὁ ἐξ ἐϑνῶν βάρβαρος βαρβαρικός поганскъ поганъскъ Нвб погански ВА ЕтМл БТР АР РБЕ