Старобългарски речник

повѣстьнъ

повѣстьнъ -ꙑ прил Който се отнася до разказаното гда бо хоштѫ повѣстьнаꙗ съкаꙁат дѣлеса С 344.1 Изч С Гр τῆς ἱστορίας Нвб повестен остар ВА